Джеймс Кук

Джеймс Кук е английски мореплавател, пътешественик и изследовател, откривател на множество, непознати дотогава за европейците, острови и територии.Джеймс Кук е роден през 1728 година в английския град Мартън, Северен Йоркшир в семейство на беден наемен работник. По настояване на бащата, който иска да го направи търговец, на 17 години Кук е назначен за продавач в галантериен магазин. Там любознателният юноша се задържа по-малко от година и през юли 1746 година постъпва като юнга на кораба „Фри Лов“, пренасящ въглища от Англия за Холандия и Белгия. След като служи няколко години като юнга на различни кораби и усилено изучава морски науки, през 1752 година е назначен за помощник-шкипер на търговския кораб „Френдшип“. От този момент нататък започва бляскавата кариера на един от най-видните мореплаватели в световната история. На 1 април 1770 година Кук напуска Нова Зеландия и взема курс на запад, но природата се разпорежда по друг начин и на 19 април „Индевър“ достига до югоизточното крайбрежие на Австралия — нос Хикс (37°48′ ю. ш. 149°17′ и. д. / 37.8° ю. ш. 149.283333° и. д. -37.8, 149.283333), на 550 км северно от откритието на Абел Тасман. От там Кук продължава на север покрай брега и на 20 април открива залива Ботани Бей (34°00′ ю. ш. 151°10′ и. д. / 34° ю. ш. 151.166667° и. д. -34, 151.166667), около който през 1788 възниква днешния град Сидни, пренесен малко след това на 8 км на север, около залива Порт Джексън.
От 20 април до 6 май 1770 експедицията прекарва в залива Ботани Бей, където на 28 април се провежда първата среща с местните жители. На 6 май „Индевър“ вдига платна, същия ден е открит входа на залива Порт Джексън и продължава на север. На 13 май, на 28°40′ ю. ш. 153°40′ и. д. / 28.666667° ю. ш. 153.666667° и. д. -28.666667, 153.666667 открива най-източната точка на Австралия — нос Байрон, на 17 май — остров Моретон (27°10′ ю. ш. 153°24′ и. д. / 27.166667° ю. ш. 153.4° и. д. -27.166667, 153.4), а на запад от него залива Моретон. На 23 май „Индевър“ заобикаля остров Фрейзър, зад него открива широкия залив Хървей (24°50′ ю. ш. 153°00′ и. д. / 24.833333° ю. ш. 153° и. д.⁾-24.833333, 153), а на 26 май англичаните встъпват в пределите на Големия Бариерен риф.
Голяма част от този опасен участък са удачно преминати, но на 11 юни в 23 часа, северно от нос Трибюлейшън (16°05′ ю. ш. 145°29′ и. д. / 16.083333° ю. ш. 145.483333° и. д. ^(G)-16.083333, 145.483333) „Индевър“ засяда на риф. След едно денонощие и с огромни усилия екипажът успява да изтегли заседналия кораб и на 22 юни достигат до залива Куктаун (15°28′ ю. ш. 145°15′ и. д. / 15.466667° ю. ш. 145.25° и. д.-15.466667, 145.25), където престояват осем седмици, като през това време ремонтират кораба и отново установяват срещи с местните аборигени. Натуралистите Банкс и Соландер, намиращи се на борда на кораба използват това време за да се запознаят с интересната флора и фауна на Източна Австралия.
На 4 август 1770 „Индевър“ е ремонтиран и излиза в открито море и отново се озовава в лабиринт от рифове и плитчини. Налага се да се движат с повишено внимание, като петдесетте мили до външната част на Големия Бариерен риф са преминати за девет дни. На 13 август „Индевър“ е въведен в тесен канал на рифа (прохода Кук), но на 16 август корабът отново е подложен на смъртна опасност: течението понася кораба към скалите, в които се разбиват високи вълни. Героичните усилия на целия екипаж спасяват кораба в последния момент, когато той се намира само на 80-100 м от скалите. На 21 август на 10°41′ ю. ш. 142°32′ и. д. / 10.683333° ю. ш. 142.533333° и. д.-10.683333, 142.533333 Кук (вторично след Вилем Янсзон ) открива и заобикаля най-северната точка на Австралия — нос Йорк и група малки острови (Маунт Адолфус 10 38′ ю. ш. 142°38′ и. д. / 10.633333° ю. ш. 142.633333° и. д.-10.633333, 142.633333). На следващия ден Кук слиза на малкото островче Посешън (10°42′53″ ю. ш. 142°23′35″ и. д. / 10.714722° ю. ш. 142.393056° и. д.-10.714722, 142.393056) и тържествено въвежда във владение Великобритания на цялото източно крайбрежие на Австралия, което нарича Нов Южен Уелс. Преминава покрай южните брегове на група острови, които нарича Принц ъф Уелс и през протока Индевър отделящ ги от континента, навлиза в Арафурско море. По този начин Кук открива и проследява цялото (около 4000 км) източно крайбрежие на Австралия и целия (2300 км) Голям Бариерен риф.
От там Кук се отправя към Нова Гвинея и на 29 август достига до южното крайбрежие на гигантския остров. Продължавайки на запад корабът преминава южно от островите Ару и Танимбар, на 10 септември достига до остров Тимор, а на 10 октомври Кук докарва „Индевър“ в пристанището на Батавия, където престоява до 15 януари 1771 г.
В Батавия, когато всички мислят, че всички трудности са зад тях, върху екипажа се стоварва ново нещастие. Уморени и измъчени от двугодишното плаване, моряците почти поголовно са покосени от тропическа треска, първа жертва на която се оказва Тупия. След това на кораба се разразява тежка епидемия, която по пътя от Ява до Кейптаун покосява 31 човека. Само за една „черна седмица“ (25 януари — 1 февруари 1771 г.) на „Индевър“ от дезинтерия умират седем човека. Измъчени от болестта, екипажът с огромни усилия превежда кораба през Индийския океан. В Кейптаун „Индевър“ пристига на 14 март, на 11 март отплава и на 13 юли 1771 г. се завръща в Англия. Първото околосветско плаване на капитан Кук продължава 2 години 10 месеца и 17 дни.

 

Резултатите от първата експедиция на Кук са огромни. В отчета за работата на експедицията влизат наблюденията и изследванията на учените, съпровождащи Кук в неговото плаване, таблици за приливите и отливите в южната част на Тихия океан, резултати от хидрографските и топографските дейности. Всички това позволява да се уточни картата на океаните, значително да се разшири географската представа за тази част на земното кълбо. Кук отхвърля убеждението, затвърдило се след плаването на Абел Тасман, че Нова Зеландия се явява северния край на Южния континент, и предполага, че този континент е разположен в непосредствена близост да Южния полюс и е покрит с ледове, в което твърдение се оказва напълно прав.
Резултатите от първото плаване на Кук предизвикват ожесточени дебати в Британското адмиралтейство и в Кралското географско дружество. Те се успокояват едва тогава, когато крал Джордж III подписва декрет за подготовка на морска експедиция за търсене на Южния континент и организацията и осъществяването на тази експедиция отново е възложено на Джеймс Кук.