Америго Веспучи

Америго Веспучи (1454 – 1512) е италиански търговец и картограф. Участник в I испанска (1499-1500) и I португалска (1501-02) експедиция край бреговете на Южна Америка. Пръв изказва предположение, че тези земи са нов континент, а не част от Азия. През 1507 германският картограф Мартин Валдземюлер в "Увод в космографията" нарича на негово име новооткрития континент.
Америго Веспучи е роден на 9 март 1454 във Флоренция. Баща му Настасио Веспучи е нотариус. Семейството му се считало за едно от най-културните и уважавани в града. Като пример се посочва как през 1472 г. баща му възлага на един от най-известните художници Доменико Гирландайо да изрисува семейството на стените на църква, построена от негов прародител през 1383. Важна роля в живота на Америго играе чичо му Джорджио Антонио Веспучи, каноник, учен, колекционер на ръкописи и собственик на богата библиотека. Когато достига възраст за училище Америго постъпва в училището на чичо си, което е открито през 1450 и в него се обучават децата на флорентинската аристокрация. Именно чичо му е този, който възбужда интереса на младия Веспучи към математиката и астрономията.
Никой по това време не предполага, че Америго ще стане известен мореплавател и картограф. Започва работа в банката на Медичите, отначало като писар, а след това като счетоводител. Вече е на близо 40 години, когато през 1493 г. съдбата го изпраща в Севиля, където извършва ревизия на клона на банката на Медичите, и където остава години. През същата тази година Веспучи се среща с Христофор Колумб и участва в подготовката на втората му експедиция.
През 1499-1500 г. Веспучи взима участие като щурман в експедицията на Алонсо де Охеда към Южна Америка или, както я наричат Нова Индия. Флотилията от два кораба минава през протоците между континента и остров Тринидад. Завива на югоизток, открива крайбрежието между устията на Ориноко и Амазонка, след което се връща обратно и са открити делтата на Ориноко и остров Кюрасао. Откритото крайбрежие Алонсо де Охеда нарича Венецуела и колкото и да е странно, вече възрастния банков служител се оказва превъзходен щурман, а към края на плаването и опитен моряк.