Кораби от I - Xв.

СВЕДЕНИЯ ЗА КОРАБОПЛАВАНЕТО НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

В ПЕРИОДА VІ – Хв.

Първите сведения за строителство на кораби за военни цели и из-ползването им в акваторията на Черно море са от времето на кан Аскал (563-593г.). По негово нареждане са построени “…няколкостотин лодки и успешно сразили с тях румците (византийците)” /том І, стр.16/.

Аскал (Тубджак) е дядото на кан Кубрат.

Кан Сулаби (700-727г.) “…създал оживени сухопътни и водни търговски пътища, водещи до Авария, Артан (Прибалтика), Рум (Визан-тия), Джалда (Крим), Себер (Сибир) и Кашек.” /том І, стр.23/. Тук под названието “Кашек” следва да се разбират бившите територии на Кушанското царство, т.е. използван е водният път на р. Волга и Каспийско море. Отделното споменаване на “Рум” и “Джалда” показва, че българските тър-говски плавателни съдове в Черно море са достигали Константинопол.

Споменаването на “Авария” означава използуването на водния път на р. Дунав до територията на днешна Унгария. Не е спомената Дунавска България в нейната черноморска и дунавска зона по времето на кан Тервел (692-719), кан Айар (719-726г.) и кан Кермес (727г.). От том ІІІ, стр. 103. става известно, обаче, че кан Сулаби (внук на Бат Баян) има за съп-руга Чак Чак (дъщеря на кан Айар и внучка на кан Аспарух). Във войната срещу арабите Айар, Сулаби и Кермес, активно са подпомогнали хазарския каган Кук Куян във войната, включително и с военен флот. За строи-телството на плавателни съдове е съдадена задължителна държавна по-винност и съсловие – “субаши”=”анчийци” с особени привилегии.

Кан Урус Айдар (805-855г.) възложил в 816 г. държавна отговорност (таркан) на западните области (Ак Урус) на Будим (син на кан Крум 802-814г.). Урус Айдар, син на кан Каранджар и на неговата жена Арйа Услан (дъщеря на бащата на кан Крум), оценявайки, че Будим “…действува мъдро и внимателно…”

Будим в прибалтийските области обновява северните търговски магистрали почти до скандинавския полуостров. От Скандинавия (т.н. ”варяги”- датчани, шведи и норвежци) и от германските племена (пруси) довежда наемници. За тях, в 816г., той построява градовете Джир, Мен, Шамлин и Калган. Доизгражда и градовете Галидж (Новгород) и Урус.

За строителство на търговски и военни кораби "… Будим… наел 1000 антишки германци и 5000 улчиици (славяни) от племето Кулаба /том І, стр.30/. От Прибалтика и поречието на река Днепър, през Черно море, корабите стигали до Константинопол и Мала Азия.

В 860г. българският флот под командването на Ас Джир (син на Будим) и скандинавеца Асколд извършили нападение на Константинопол /том І, стр. 36 и том ІІ, стр. 22/. Това събитие се потвърждава и от ви-зантийските хронисти, като Симеон Логотет уточнява, че броят на кора-бите е 200 и Константинопол е спасен от внезапната буря, нанесла щети на нападателите.

В 969г. българският флот по нареждане на Талиб (кан на Волжка България в периода 976-981г.), след като излязъл през Азовско море, отно-во нападнал Константинопол, а след това направил обход през Средизем-но и Северно море и се завърнал в Прибалтика.